Хитър Пламен и Шаро най - сетне пристигнаха в замъка. Пламен се спря пред него и заоглежда околните полета: "Хм, тук ще може да се засади това - онова" - помисли си като истински селянин, след това поведе дракончето си и двамата влязоха в замъка. Като изключим един теч на тавана, изолацията беше добра, вътре беше топло и уютно. Шаро, видимо уморен, се сви до камината, а Пламен поседна на масата, извади малко сух хляб, глава лук, бутилка домошарка сливова и буркан чорбаджииски чушки. Навечеря се и отиде да си легне. Не му се спеше, дори напротив. Знаеше обаче, че утре го чака дълъг ден - Шаро трябваше да яде, да учи и да се развива. Пък и на едно място до реката имаше ято диви кокошки... Пламен като стар селянин веднага се замисли как да хване няколко и да си ги отглежда за яйца. Така де, кой не обича омлет?
Това обче бяха все второстепенни задачи. Най - важната задача беше покрита с люспи и в момента сладко спеше на дония етаж до камината. Лека нощ, Шаро...