Урок по плуване

Хитър Пламен водеше малкия Шаро към реката. Дракончето беше току що полято с отвара и излюпило се. Неговият стопанин дълго мисли, после мисли още малко и реши, че по - добре да не рискува здравето на животинката, като го хвърля на високо, а да заложи на естествения инстинкт на всяко животно - да плува. Едва след като се научеше да плува като подводница U - 571, Шаро щеше да се научи да се издига до небесата.
Хитър Пламен постави дракончето на по - плиткото и седна на брега с думите:
- Плувай бе, динозавър недовършен! - след което се отпусна и зачака да види, дали Шаро ще се подчини на инстинктите си... ако въобще животно с толкова тъп поглед можеше да има инстинкти...

"Това ще е дълъг ден", помисли си Хитър Пламен. Стана, хвана Шаро за дългата шия и го натика по - навътре, като самият той доста се намокри, а в гумените му галоши влезе доста вода. "Всяко зло за добро", така се успокояваше Пламен, докато влачеше горката животинка към дълбокото. След това я пусна и опитвайки се да звучи мило, продума:
- Добре, не си динозавър. Дракон си. Опровергай злите езици, които смятат, че си тъп и поплувай. Давай, представи си за миг, че си Титаник, само че не потъвай...

"Много се вживя в ролята на Титаник" - помисли си Хитър Пламен, гмурна се и извади подгизналия дракон. Остави го на брега, с движения на крилата поизпомпа водата, с която се бе нагълтал Шаро и накрая го остави на слънце да изсъхне. Когато животинчето се изправи Хитър Пламен го погледна, погледна и водата. Шаро се осети, но явно смелостта му се бе изчерпала и той жално погледна своя господар - не му се влизаше във водата. Пламен поразмисли, пък се смили на Шаро. И без това беше мокър, а и слънцето се бе скрило. Под светлината на месечината двамата нови другари се запътиха към замъка. С уроците щяха да продължат утре!

Хитър Пламен вече беше на брега и подканваше Шаро да влезе във водата. Драконът не искаше много - много, но нямаше начин и влезе в реката...


Така Шаро се засили политна и се метна в реката.След малко нямаше и следа от него но след минута стана това.От водата искочи Шаро който вече можеше да лети и да плува




Be KiSsMyAwP

Две в едно, летене и плуване. не можеше да стане по - добре. Явно Шаро не беше тъп, просто бавно схващаше (или беше на принципа на ламповите телевизори - трябваше му време да загрее). Време беше Хитър Пламен да изпита нещо, което не бе изпитвал до сега - летенето. Бързо се метна на гърба на дракона, преметна пърче сезал вместо юзди през главата му и каза:
- Дий, Шаро, дий!
Драконът се издигна... лек, красив, фин полет към синьото небе. Пламен стискаше здраво сезала, но не от страх. По - скоро беше от удивление, от преклонение пред мощта на това велико животно, което яздеше. Искаше му се това никога да не свършва...

glavorez тр1гна да у4и дракон4ето.казаму като влезе в водата да размаха крила.

фрозен заведе Нощ при реката, не защото изкаше да я научи просто да си почине.
Той легна под едно дърво и се загледа в полета на своя дракон,и неусетно заспа.
Когато се събуди видя че е вързан и че 2 драконо убийци се приготвят да го хвърлят във водата.Те го хвърлиха и той започна да се дави, изведнъж нещо го захапа за яката и го повлече към повърхноста.Когато излезе видя че това е била Нощ и в същия момент осъзна че тя може да плува.